Don Bosco – основател

Салезианската конгрегация в света

Основател на Обществото на св. Франциск Салски
През 1859 г. Don Bosco официално създава Обществото на св. Франциск Салски, съставено в началото от малка група млади хора, които споделят неговата мисия. Тяхната цел е „славата Божия и спасението на душите“, с особена отдаденост на младите.
Конгрегацията се развива бързо, като открива училища, колежи, оратории и мисионерски дела. Самият Don Bosco изпраща първите мисионери в Латинска Америка през 1875 г., проявявайки пламенен мисионерски порив. Универсалното измерение на харизмата вече присъства в неговия хоризонт: спасението на младите не познава географски граници.
Неговите синове, салезианците, продължиха поверената му от Провидението мисия в полза на момчетата.

Дъщерите на Мария Помощница (FMA)
Don Bosco скоро разбра, че делото му не може да се ограничи само с момчетата. Със сътрудничеството на св. Maria Domenica Mazzarello той основа през 1872 г. Института на Дъщерите на Мария Помощница (FMA), предназначен за християнското възпитание на момичетата.
Дъщерите на Мария Помощница споделят същия дух и същата салезианска мисия, изживявана по женски. Почитта към Мария Помощница заема централно място в духовността на Института. Don Bosco беше дълбоко убеден в майчинската намеса на Мария в историята на спасението и в своето дело. На нея той посвети базиликата във Валдоко – видим знак на своята благодарност и вяра.

Сдружението на Мария Помощница (ADMA)
Марианското измерение на салезианската харизма намира израз и в основаването през 1869 г. на Сдружението на Мария Помощница (ADMA). То възниква с цел да насърчава почитта към Евхаристията и към Мария Помощница в общение с папата и Църквата.
За Don Bosco набожността не беше второстепенен елемент, а възпитателна и духовна сила. ADMA представлява съзерцателното и народното лице на салезианската харизма: мрежа от вярващи, които подкрепят духовно възпитателното дело чрез молитва и християнско свидетелство.

Салезианците сътрудници
През 1876 г. Don Bosco основа Съюза на салезианските сътрудници, днес Сдружение на салезианците сътрудници. Той искаше да включи миряните в салезианската мисия, като им предложи трайна и организирана форма на участие, без да напускат своето житейско положение.
Сътрудниците споделят духа на Don Bosco и действат в обществото като евангелска закваска, особено във възпитателната и семейната сфера. Тази интуиция пророчески изпревари оценяването на мирянството, което щеше да бъде напълно развито през XX век. Don Bosco разбра, че мисията в полза на младите изисква широка църковна съотговорност.

Духовният път
Духовността на Don Bosco се отличава със силно чувство за Божието присъствие и с доверчиво предаване на Провидението. Животът му беше белязан от интензивен тайнствен живот, от марианска набожност и от любов към Евхаристията.
Неговият девиз, „Da mihi animas, cetera tolle“, изразява ядрото на неговия вътрешен живот: пламенно желание за спасението на душите и откъсване от земните блага. Святостта за него не беше запазена за малцина, а конкретно предложение за всички, особено за младите. Известно е неговото твърдение, че святостта се състои в това „да бъдем много весели“ и добре да изпълняваме ежедневните си задължения.
Салезианската радост не е повърхностност, а плод на живота в благодат и на съзнанието, че сме обичани от Бог. Това виждане прониква цялото Салезианско семейство и продължава да вдъхновява неговите възпитателни дела.

Едно живо наследство
Don Bosco почина на 31 януари 1888 г. в Торино. Беше канонизиран през 1934 г. Неговото дело обаче не приключи с неговата смърт. Днес Салезианското семейство, което се позовава на него, присъства в много страни по света и продължава да служи на младите чрез училища, оратории, енории, центрове за професионално обучение, университети и социални дела.
Неговата харизма остава актуална, защото е вкоренена в Евангелието и умее да разчита знаците на времето. Във всеки млад човек, особено в най-уязвимия, салезианците и Салезианското семейство разпознават свещена земя, място, където Бог вече действа.
Свети Йоан Боско продължава да бъде учител и баща: страстен възпитател, ревностен свещеник, смел основател. Животът му свидетелства, че святостта е възможна, когато се съчетаят любов към Бог и конкретна отдаденост на братята. По неговия пример салезианците на Don Bosco обновяват всеки ден своята мисия: да бъдат знаци и носители на Божията любов към младите, особено към най-бедните.