Герб

Салезианската конгрегация в света

Салезианският герб

Салезианският герб е един от най-значимите знаци на идентичността на Салезианската конгрегация. Той не е само институционална емблема, нито просто знак за принадлежност: той е визуален синтез на харизмата на Don Bosco, на неговата духовна програма и на мисията, поверена на салезианците в Църквата и в света.

Чрез своите символи гербът изразява сърцевината на салезианското призвание: да се живее за Бог и за младите, особено за най-бедните и изоставените, според девиза, избран от Don Bosco: Da mihi animas, cetera tolle – „Дай ми души, а всичко друго вземи“.

Произход на герба
Салезианската конгрегация, основана от Don Bosco на 18 декември 1859 г., в началото нямаше официален герб. През първите години за печата на Обществото се използваше образът на свети Франциск Салски, покровител на Конгрегацията, придружен от латински надпис, който обозначаваше Благочестивото салезианско общество. Девизът, използван тогава, беше: Discite a me quia mitis sum – „Научете се от Мене, понеже съм кротък“, евангелска препратка, напълно съзвучна с духа на кротост, смирение и пастирска любов, присъщ на свети Франциск Салски.
Нуждата от официален герб узрява през 1884 г., по време на строежа на базиликата „Свещено Сърце“ в Рим, поверен от папа Лъв XIII на Don Bosco. Сметнато е за уместно салезианският герб да бъде поставен до гербовете на папите Пий IX и Лъв XIII. Първата скица е представена на 12 септември 1884 г. от don Antonio Sala пред Висшия капитул. Рисунката е дело на професор Boidi, преподавател по техническо чертане в колежа „Св. Йоан Евангелист“ в Торино и сътрудник на салезианците.
Проектът вече съдържаше основните елементи на сегашния герб: котвата, пламтящото сърце, свети Франциск Салски, звездата, гората, планините, палмата, лавъра, венеца от рози, кръста и девиза. Don Bosco лично се намеси в някои подробности, като по-специално замени звездата на върха на щита с лъчист кръст. Звездата беше запазена във формата на комета, поставена над сърцето.
Официалният герб се появява за първи път в циркулярното писмо на Don Bosco от 8 декември 1885 г., празника на Непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария. Оттогава той остава по същество хералдическият знак на Салезианската конгрегация.

Общо значение
Салезианският герб събира в едно изображение богословските добродетели, паметта за Основателя, препратката към Покровителя на Обществото и духовната насоченост на салезианската мисия.
Звездата, котвата и сърцето напомнят съответно за вярата, надеждата и любовта. Свети Франциск Салски препраща към апостолския стил на кротост и доброта. Гората напомня за Don Bosco и неговия произход. Планините посочват призива към святост. Палмата и лавърът напомнят за наградата, обещана на верния, жертвоготовен и добродетелен живот. Венецът от рози напомня за красотата и трудностите на мисията. Кръстът, поставен на върха, насочва всичко към Христос, извор и завършек на салезианското призвание.

Звездата: вярата
Звездата е символ на вярата – светлина, която насочва пътя. В християнската традиция тя препраща към присъствието на Христос, светлина на света и водач на човечеството. В салезианския герб звездата показва, че възпитателното и пастирското дело не се ражда от обикновен човешки проект, а от вярата в Бог и от желанието младите да бъдат доведени до среща с Него.

Котвата: надеждата
Котвата, поставена в средата на щита, представя надеждата. Както в живота на море котвата осигурява стабилност сред вълните, така християнската надежда поддържа сърцето в изпитанията, трудностите и несигурностите на историята.
Според салезианската традиция котвата напомня, че възпитанието винаги е акт на надежда: надежда в Бог, в младите и в доброто, което може да расте дори в най-уязвимите ситуации.

Сърцето: любовта
Пламтящото сърце е символ на пастирската любов. То напомня за пламенната любов на Христос и за пълното себеотдаване, което характеризира живота на Don Bosco.
Салезианската мисия не се ражда преди всичко от една организация, а от сърце, което гори за Бог и за младите. Сърцето в герба изразява конкретна, деятелна, възпитателна и мисионерска любов, способна да бъде близо особено до бедните, самотните или изоставените.

Свети Франциск Салски
Фигурата на свети Франциск Салски напомня за Покровителя на Конгрегацията. Don Bosco пожела неговите синове да се наричат салезианци именно за да се позовават на добротата, кротостта, търпението и апостолската любов на светия епископ на Женева.
Перото и листът, които придружават неговия образ, напомнят също за значението на апостолата на печата, на доброто четиво и на популярното разпространение на християнската култура. Don Bosco отдаваше голямо значение на комуникацията и искаше и писаното слово да бъде средство за евангелизация и възпитание.

Гората
Гората, поставена в долната част на щита, пряко напомня за фамилията на Основателя (на италиански „bosco“ означава „гора“). Но не става дума само за препратка към името. Тя насочва към скромните и провиденциални корени на Don Bosco, към селския му произход, към простотата на неговото семейство и към конкретната история, от която се роди салезианската мисия.
В гората се пази споменът за началото: призвание, узряло в бедност, в труд, в простата вяра и в Божиите сънища.

Планините
Планините, които се издигат зад гората, посочват върховете на християнското съвършенство, към които всеки салезианец е призван да се стреми. В библейската и духовната традиция планината е място на среща с Бог, образ на изкачване, пречистване и святост.
В салезианския герб те напомнят, че възпитателната мисия не може да се отдели от духовния живот. Салезианецът е призван към святост в самото сърце на мисията, като живее своето посвещение сред младите и за младите.

Палмата и лавърът
Палмата и лавърът, преплетени в основата на щита, са знаци на победа, вярност, жертва и слава. Палмата напомня за мъченичеството, постоянството и победата на Христос над смъртта. Вечнозеленият лавър е символ на чест, мир и безсмъртие.
Заедно те показват, че салезианският живот дава плод, когато е подарен. Апостолската плодовитост се ражда от вярността, от жертвата и от готовността човек да изразходва живота си за доброто на младите и за Божието царство.

Венецът от рози
Венецът от рози, поставен в горната част на щита, напомня за красотата на салезианското призвание и същевременно за неговите изисквания. Той може да се тълкува в светлината на известния сън за беседката от рози: розите означават радостта, обещанието и плодовитостта на мисията; бодлите напомнят за труда, жертвата и търпението, необходими, за да се живее тя с вярност.

Салезианската мисия е светла и радостна, но не и без кръст. Don Bosco учи да се държат заедно двете измерения: красотата на дара и цената на любовта.

Кръстът
На върха на герба се намира лъчистият кръст. Той не е просто украшение, а духовният център на цялата емблема. Всички елементи на герба намират в кръста своя най-дълбок смисъл.
Вярата, надеждата, любовта, салезианската кротост, възпитателната мисия, изкачването към святост и даряването на живота са насочени към разпнатия и възкръснал Христос. Кръстът напомня, че салезианското дело принадлежи на Него и от Него получава сила, светлина и плодовитост.

Девизът: Da mihi animas, cetera tolle
Девизът Da mihi animas, cetera tolle – „Дай ми души, а всичко друго вземи“ – е най-висшият синтез на салезианския дух. Don Bosco го пожела в герба, защото виждаше в него програмата на собствения си живот и на мисията, поверена на неговите синове.
Тези думи изразяват абсолютното първенство на спасението на хората. Те изискват в центъра да бъдат поставени младите, тяхното достойнство, тяхното човешко и християнско израстване, тяхната вечна съдба. Всичко останало – престиж, удобства, лични интереси, сигурност – остава на заден план.
Девизът не е декоративна формула, а духовен завет. Той определя сърцевината на салезианското призвание: да принадлежиш изцяло на Бог, за да се отдадеш изцяло на младите.

Актуалното значение на герба
И днес салезианският герб запазва непокътната своята символна сила. Той напомня на Конгрегацията за нейния произход, нейната идентичност и нейната мисия. Приканва всеки салезианец да живее с вяра, надежда и любов; да следва Христос по пътя на кръста; да подражава на апостолската кротост на свети Франциск Салски; да пази сърцето на Don Bosco; да търси святост във възпитателното и пастирското служение.
Салезианският герб не е само отличителен знак. Той е памет, идентичност и мисия. Той е завет, поверен на Конгрегацията и на всички, които споделят харизмата на Don Bosco: да търсят души, да служат на младите, да дадат всичко от любов към Бог.