Възпитателна система

Салезианската конгрегация по света

Възпитателната система на Don Bosco
Don Bosco не е написал трактат по педагогика. Той работи с момчетата в продължение на десетилетия, наблюдава, коригира посоката, учи се от опита. Възпитателната система, която носи неговото име, не е създадена зад бюрото, а израства в ежедневния контакт с хиляди млади хора, много от които идват от улицата, от фабриките, от затворите. Това е система с дълбоки корени в реалния живот.

Превантивната система
Don Bosco нарича своя възпитателен подход „Превантивна система“ в противовес на онова, което сам нарича „репресивна система“. Разликата е проста, но основна: вместо да чака момчето да сгреши, за да го накаже, възпитателят застава до него предварително, създава благоприятна среда, предотвратява негативните ситуации и придружава растежа с присъствие и доверие.
Тази система се основава на три думи: разум, религия и любяща доброта.
Разумът означава, че всяко правило, всяко изискване, всяка граница трябва да бъдат обяснени и разбрани. Възпитателят не налага отгоре, а води диалог, мотивира, убеждава. Момчето не е обект, който трябва да бъде дисциплиниран, а личност, способна да разбира и да избира.
Религията не бива да се разбира в чисто благочестив смисъл, а като препратка към визия за живота, която дава смисъл и посока. Don Bosco беше убеден, че цялостната формация не може да пренебрегне духовното измерение: не като външно задължение, а като предложение, което помага на младия човек да изгради собствената си идентичност.
Любящата доброта е може би най-характерното понятие. Тя не означава просто да бъдеш любезен или снизходителен, а да изградиш с момчето истинско взаимоотношение, изтъкано от уважение, близост и искрен интерес към неговия живот. Don Bosco казваше, че не е достатъчно да обичаш младите: трябва те да усещат, че са обичани.

Възпитателното присъствие
Един от най-конкретните елементи на системата на Don Bosco е присъствието на възпитателя сред момчетата. Не зад катедра или гише, а в дворовете, в игрите, в неформалните разговори. Don Bosco нарича този стил „асистенция“, но не в смисъл на надзор: това е съпричастно присъствие, което изгражда взаимоотношения и предотвратява празнотата, в която могат да се зародят негативните поведения.
Това присъствие превръща възпитателната среда в нещо подобно на семейство: място, където хората се познават, обичат се и си помагат.

Една все още актуална система
Почти два века по-късно Превантивната система продължава да се прилага в хиляди салезиански дела по света. Не защото е останала непроменена, а защото основните ѝ принципи устояват на промяната на контекстите: централното място на взаимоотношението, уважението към личността, доверието във възможностите за растеж на всеки млад човек са ценности, които не остаряват.
Don Bosco беше разбрал нещо съществено: момче, което се чувства обичано и уважавано, вече е извървяло половината път. Задачата на възпитателя е да му помогне да извърви другата половина.