Наследниците на Don Bosco

Салезианската конгрегация по света

При смъртта на свети Йоан Боско, на 31 януари 1888 г., младото Общество на свети Франциск Салски се изправи пред решаващо предизвикателство: да пази харизмата на Основателя и в същото време да ръководи нейното развитие в дълбоко променени исторически условия. Оттогава неговите наследници начело на Конгрегацията – Главните настоятели – изпълняват служение на одухотворяване и управление, което следва руслото на духовното бащинство на Don Bosco.

Според салезианските Конституции Главният настоятел е наследникът на Don Bosco, баща и център на единството на Конгрегацията и на Салезианското семейство. Неговата мисия не се изчерпва с юридическото измерение на управлението, а има харизматичен смисъл: той е призван да пази салезианската идентичност, да насърчава нейното единство и да насочва апостолската ѝ дейност в творческа вярност към духа на началата.

През десетилетията наследниците на Don Bosco придружиха мисионерското разрастване на Конгрегацията на петте континента, като подкрепяха инкултурацията на харизмата и приспособяването на възпитателните дела към новите социални и църковни нужди. Те водеха салезианците през сложни исторически преходи – от политическите промени в Европа между XIX и XX век, през световните конфликти, до дълбоките културни промени в съвременния свят – като неизменно се опираха на „Da mihi animas, cetera tolle“ като вдъхновяващ принцип.

Тяхното служение се изразява по особен начин чрез Генералния капитул, който е най-високият момент на общностно разпознаване в Конгрегацията. В този контекст Главният настоятел получава от Капитула мандата да насочва салезианския живот и мисия през шестгодишния период, като спомага за общението между провинциите и насърчава съотговорността на всички събратя.

Наред с вътрешното измерение на управлението наследниците на Don Bosco имат значима роля в диалога с Вселенската Църква и с гражданското общество. В общение с Наследника на Петър те тълкуват и предават на Конгрегацията големите насоки на църковното Учителство, особено в областта на възпитанието, младежкото пастирство и мисиите.
Постоянна черта на тяхното служение е ангажиментът да укрепват единството и жизнеността на Салезианското семейство, което освен Салезианците на Don Bosco включва многобройни монашески и светски групи. В този смисъл Главният настоятел е видим знак на харизматичната приемственост, призван да насърчава общението между различните призвания, всички вкоренени в духовния опит на Основателя.

Историята на наследниците на Don Bosco не е само хронологична последователност, а път на динамична вярност. Във всяка епоха те тълкуват неотложните възпитателни нужди на младите, особено на най-бедните, като предлагат насоки, които оформят идентичността и дейността на Конгрегацията.

Така в приемствеността на ръководството и в многообразието на историческите контексти се проявява жизнеността на салезианската харизма: дар на Духа, който чрез служението на Главните настоятели продължава да бъде пазен, задълбочаван и предлаган на новите поколения.

Представяме списъка на наследниците на Don Bosco със съответните им данни.

* – На 24.10.1884 г. папа Лъв XIII нарежда на Don Bosco да назначи свой наследник; една година след като избира дон Rua и след потвърждението на папата (24.09.1885), Don Bosco оповестява своя избор пред Висшия капитул; Висшият капитул уведомява Michele Rua за наследяването начело на Конгрегацията..