Покровител и съпокровители
Салезианската конгрегация в света
Мария Помощница, главна покровителка на Салезианската конгрегация
Салезианската конгрегация признава Мария Помощница за своя главна покровителка. За Don Bosco почитта към Девата под това име не беше второстепенен елемент на неговата духовност, а съставно измерение на неговата харизма. Самият той казваше: „Тя направи всичко“. В този израз е съсредоточено дълбокото съзнание, че салезианското дело се ражда и расте под майчиното водачество на Мария.
Титлата „Auxilium Christianorum“ има своите корени в традицията на Църквата, особено в контекста на изпитанията, през които е минавал християнският народ. Don Bosco я възприема в епоха, белязана от политически и културни напрежения, с убеждението, че Мария продължава да подкрепя Църквата по нейния исторически път. Неговата почит обаче не се изразява в полемични или отбранителни форми, а в синовно и деятелно доверие.
Изграждането в Торино на базиликата, посветена на Мария Помощница, в сърцето на квартал Валдоко, е вдъхновено от Нея. Сградата не е само архитектурен паметник, а видим знак на вярата: Мария присъства в живота на Църквата и във възпитателното дело. Около базиликата се е развил център на духовно излъчване, който продължава да привлича поклонници от целия свят.
За Don Bosco Мария е Майка и Учителка. Майка, защото с нежност съпровожда пътя на младите, особено на най-бедните и изоставените; Учителка, защото възпитава във вяра, в послушание на Духа, в готовност за Божия замисъл. В салезианската педагогика марианското измерение не е второстепенно: да възпитаваш означава също да въвеждаш в синовно отношение с Девата.
Почитта към Мария Помощница е тясно преплетена с Евхаристията. Don Bosco предлагаше на младите духовен път, основан на тайнствата, на честата изповед и на редовното причастие. В тази перспектива Мария е тази, която води към Христос и оформя сърца, отворени за благодатта. Сдружението на Мария Помощница (ADMA), основано от него, се ражда именно за да подкрепя тази духовност и да насърчава молитвата за Църквата и за папата.
В салезианската харизма Мария Помощница не е само обект на почит, а действащо присъствие в мисията. Салезианците, Дъщерите на Мария Помощница и групите от Салезианското семейство признават в Нея водачка и опора на своето апостолско действие. Празнуването на 24 май, тържеството на Мария Помощница, е всяка година момент на обновена принадлежност и поверяване.
В опита на Don Bosco Мария е също образец на готовност и деятелност. Нейното „fiat“ става образец на отговора на призванието. В Нея се съзерцава конкретна вяра, въплътена в историята, способна да посреща трудностите, без да губи доверие в Бог. Това измерение е особено значимо за една Конгрегация, призвана да работи в среди, често белязани от уязвимост и бедност.
Салезианската марианска духовност е дълбоко църковна. Мария Помощница е призовавана като опора на Божия народ и знак на надежда за човечеството. Възпитанието на младите в перспективата на Don Bosco не може да се отдели от това широко и мисионерско виждане: да се формират добри християни и честни граждани означава да бъдат въведени в историята на спасението, съпровождана от майчиното присъствие на Мария.
Днес на петте континента почитта към Мария Помощница продължава да бъде отличителна черта на салезианската идентичност. Тя подхранва молитвата, подкрепя мисията, укрепва общението между членовете на Салезианското семейство. Под нейното покровителство Конгрегацията обновява увереността си, че възпитателното дело е преди всичко Божие дело, в което Мария сътрудничи с майчина любов.
Свети Йосиф, съпокровител на Салезианската конгрегация
Наред с Мария Помощница Салезианската конгрегация почита свети Йосиф като съпокровител. Неговата мълчалива и деятелна фигура заема важно място в духовността на Don Bosco, който го предлагаше като образец на доверие, трудолюбие и послушание на Божията воля.
Свети Йосиф е праведният мъж, пазител на Изкупителя и съпруг на Дева Мария. В Евангелието той не произнася думи, но животът му е красноречив: слуша, различава, действа. Това измерение на плодотворно мълчание и конкретна отговорност намира дълбок отзвук в салезианската харизма, призвана да съчетава съзерцание и възпитателно действие.
За една Конгрегация, посветена на възпитанието на младите и на професионалното обучение, фигурата на Йосиф работника придобива особена стойност. Той е дърводелецът от Назарет, който въвежда Исус в човешкия труд. Don Bosco, загрижен за човешкото развитие на момчетата чрез професионалните училища и чиракуването, виждаше в свети Йосиф естествен покровител на занаятчийските и образователните дела.
Свети Йосиф е също образец на бащинство. Възпитателното бащинство, толкова централно в салезианската традиция, намира в него евангелски ориентир. Не авторитарно бащинство, а дискретно и надеждно присъствие, способно да закриля и да насочва. Главният настоятел, като наследник на Don Bosco, е призван да упражнява това измерение на духовно бащинство в приемственост с примера на Йосиф.
Доверието в Провидението, отличителна черта на живота на Don Bosco, се отразява във фигурата на свети Йосиф. Пред неочаквани и сложни ситуации той се осланя на Божието слово и с готовност изпълнява това, което се иска от него. В този смисъл Йосиф е образ на послушание на Духа и на вярност в изпитанията.
В съвременния контекст, белязан от промени в семейната и социалната тъкан, предлагането на свети Йосиф като съпокровител приканва Салезианското семейство да преоткрие стойността на отговорността, на грижата и на достойния труд. Неговото застъпничество съпровожда възпитателните общности в тяхната ежедневна ангажираност в полза на младите, особено на най-уязвимите.
Свети Франциск Салски, съпокровител и духовен вдъхновител
Обществото, основано от Don Bosco, носи името на свети Франциск Салски, избран за покровител и духовен образец. Епископ на Женева по времето на Реформацията, Франциск Салски се отличаваше с кротостта си, с пастирската си любов и със способността си за диалог.
Don Bosco виждаше в него светеца на кротостта и на християнския хуманизъм. В епоха, белязана от религиозни напрежения и конфликти, Франциск Салски умееше да съчетава доктринална твърдост и доброта в отношенията. Този пастирски стил повлия дълбоко на салезианската педагогика, основана на любящата доброта и убеждаването, а не на принудата.
„Въведение в благочестивия живот“ предложи на Don Bosco модел на духовност, достъпна за всички, не запазена за манастирите, а живяна в обикновените условия на живота. Тази перспектива се отразява в салезианското предложение за младежка святост: святост възможна, радостна, въплътена в ежедневните задължения.
Свети Франциск Салски въплъщава също мисионерското и културното измерение на харизмата. Човек на словото и на писането, той използваше средствата за комуникация на своето време, за да разпространява Евангелието. Don Bosco, загрижен за книгоиздаването и за популярния печат, се разпознаваше в този апостолски динамизъм.
Като съпокровител Франциск Салски продължава да напомня на Конгрегацията, че възпитанието е дело на пастирска любов. Кротостта, търпението, зачитането на времената на благодатта са съществени елементи на салезианското действие. В неговия пример салезианците намират постоянна покана да съчетават апостолска ревност и евангелска кротост, вярност към истината и внимание към личността.
